Плановете за заемане на заем в Германия са изправени пред проверка на реалността

Писателят е основен икономист в Германската банка LBBW и някогашен основен шеф по рейтингите на суверен в S&P

Германия имаше внезапно събуждане по отношение на нуждата от увеличение на разноските за защита. Страната се радваше на голям дял за мир години наред: преди Берлинската стена да падне, Западна Германия прекара съвсем 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт за защита. През трите десетилетия след 1993 година това съответствие спадна до към 1,2 % годишно. Военните благоприятни условия паднаха съотборно.

След нападението на Русия против Украйна и избирането на президент на Съединени американски щати, даден на вентилационни опасения за европейските съдружници, настъпи забързана битка, която да компенсира изгубеното време. Като канцлер Олаф Шолц разгласи „ Zeitenwende “ (или исторически повратна точка) и Народното събрание утвърди специфичния фонд за разноски за защита.

Новото държавно управление, водено от консервативния Фридрих Мерц, направи няколко стъпки по -нататък. Фискалният дълг спирачката, считана за крайъгълен камък на немската фискална пробация, беше разредена, като разреши заемане на всички разноски за защита над 1 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Ако поемем неотдавнашния ангажимент на НАТО от 3,5 на 100 от Брутният вътрешен продукт в тясно избрани разноски за защита безусловно, това ще усили федералния дълг с повече от 100 милиарда евро годишно. Към това прибавете и специфичният фонд за инфраструктура, финансиран от дълга, който ще бъде изразходван през идващото десетилетие.

В сходство с това, Берлин сега възнамерява чисти заеми от 143 милиарда евро, повече от 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Започвайки през 2026 година, чистите федерални заеми се плануват да се усилват сред 3,5 и 4 на 100 от Брутният вътрешен продукт.

Като се има поради предстоящите дефицити от страни, общини и социалноосигурителни системи, дефицитът на общо държавно управление съвсем несъмнено ще бъде още по -голям. Обичайни извършители на недостига като Италия или Франция най-малко се преструват, че се стремят към тавана на недостиг на Маастрихт от 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт. За разлика от тях, Германия минава от фискален светец към непрестанен фискален виновник.

Специалните фондове за инфраструктурни вложения не са главният мотор на недостига. За тази цел федералното държавно управление заема малко повече от 1 на 100 от Брутният вътрешен продукт всяка година. Предвид плачевното положение на инфраструктурата на Германия, това наподобява целесъобразно. Инвестиции като тези могат да покачат капацитета за напредък на стопанската система в средносрочен проект. Това усилва данъчните доходи за обслужване на дълга.

По -големият дял от новия дълг обаче произтича от федералния главен бюджет, където се намира огромна част от увеличението на разноските за защита. Разходите за защита са консумиращи по своята същина: те не генерират парични потоци, които биха могли да бъдат употребявани за обслужване на тези заеми. Всъщност кодексът на Федералния бюджет на Германия категорично изключва военните разноски от класифицирането като вложения. Амбицията на държавното управление евентуално ще бъде осуетена, когато проектите се свържат с действителността. Присвояването на позволение за заема е доста по -лесно, в сравнение с в действителност да го харчите. Военният специфичен фонд на Scholz е съответен случай. До април, по средата на живота му, единствено към една четвърт от парите са били изплатени.

Множество провокации ще забавят проектите за разноски на държавното управление. Първо има известният муден развой на публични поръчки за военна техника. Агенцията за военни поръчки се смята за прекомерно бюрократична. Друг проблем са рестриктивните мерки на потенциала в немския и европейския защитителен бранш.

Rheinmetall, най -големият производител на военно съоръжение в Германия, имаше предходната година оборот под 10 милиарда евро и книгите му за поръчки са цялостни за години напред. Добавяйки топ 10 на Германия, които продажбите през предходната година възлизат единствено на 36 милиарда Евро. Ще отнеме време за индустриален потенциал за защита да прерасне в упоритостите на държавните разноски.

Подобни ограничавания също могат да попречват вложенията в инфраструктура: Прекалено комплицираните процеси на обмисляне и поръчки лимитират финансовите разноски от десетилетия. Стандартната процедура е да се възнамерява бюджетът, като фондовете на CAPEX не са изцяло изплатени да удрят бюджетни цели.

Не е изненадващо, разноските за инфраструктура бяха ниски даже през края на 2010 година, когато Германия управляваше низ от фискални остатъци и спирачката на дълга не хапе. Долната линия е следната: единствено по себе си разхлабването на рестриктивните мерки за заема няма да докара до увеличение на огромния обществен дълг, който доста от тях планува. Фискалните промени ще би трябвало да бъдат съпроводени от административни промени. Уви, до момента държавното управление остава привързан с език по този въпрос.